24 jun 2022, 15:13

Еньовден

  Poesía » Otra
441 1 5

Някой шепне навън,

шепнат билки, цветя и дървета:

„Спомен няма от сън,

а луната закръглена свети

и те вика при нас

да си свиеш венец пъстроцветен,

да нагазиш в захлас

свежи росни треви по полето.

После в извора чист

да измиеш лицето красиво,

за любов да редиш,

да поемеш от билките сила.“

Еньовден е честит!

Сутрин рано светът е вълшебен

и дори да е мит,

тази вяра и днес е потребна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...