Някой шепне навън,
шепнат билки, цветя и дървета:
„Спомен няма от сън,
а луната закръглена свети
и те вика при нас
да си свиеш венец пъстроцветен,
да нагазиш в захлас
свежи росни треви по полето.
После в извора чист
да измиеш лицето красиво,
за любов да редиш,
да поемеш от билките сила.“
Еньовден е честит!
Сутрин рано светът е вълшебен
и дори да е мит,
тази вяра и днес е потребна.
© Nina Sarieva All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
