Mastiloholik (Давид)
7 0
29 oct 2008, 14:13

Есен 

  Poesía
432 0 3

Тровя залезите мъртво пияни в теб.

В картините ми се чукат черни котки с восъчен сладолед,

те мечтаят мрака в моята душа.

Където кръвта пада със есенните листа,

където мислите са разпиляни гарванови пера.

По тях влакове минават,

над тях черепи изгряват.

В едно от купетата твоят разум гние,

отровна змия от черна сълза в ъгъла пие...

Краят близо е, вратите много.

Любовта ми разруха е в безкрайността,

краят близо е, аз разрушавам любовта

на стотици парчета

 и безброй небета.

Разумът гние,

в него бушуват морета.

Въпроси обезумели се дуелират,

въпросите си от въпросите им моделират,

а нашите души умират,

нашите души умират...

Искаше ми се да бяха

букет от буря и цветя,

откъснати от демон за любимата си,

когато костите сливат се със нощта.

Но пиянството ми пие от своята самота,

защото кръвта пада със есенните листа

 и превръща се в зелена прах,

 в прашен залез,

в отрова мъртво пияна от теб.

Всичко е есен

и всичко се променя.

© Давид Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересни образи !Успех!
  • "краят близо е, аз разрушавам любовта
    на стотици парчета
    и безброй небета."
    След това я нареди - защото Любовта грее над Едно небе!
    Поздрави и добре дошъл!

  • Давид, добре дошъл! И дай малко повече оптимизъм в следващото си стихотворение. А това е интересно, макар и демонично пияно
Propuestas
: ??:??