Тровя залезите мъртво пияни в теб.
В картините ми се чукат черни котки с восъчен сладолед,
те мечтаят мрака в моята душа.
Където кръвта пада със есенните листа,
където мислите са разпиляни гарванови пера.
По тях влакове минават,
над тях черепи изгряват.
В едно от купетата твоят разум гние,
отровна змия от черна сълза в ъгъла пие...
Краят близо е, вратите много.
Любовта ми разруха е в безкрайността,
краят близо е, аз разрушавам любовта ...