Есенен човек

8 oct 2015, 23:56

Poesía » Otra

260 0 1

Есенен човек

Бе лудо пролетта затичана,

но с поглед закачлив се спря.

В подкожна мас от безразличие

се скрих и трепетът замря.

Ни цветна пъпка, ни листак зелен

покълна в моите мечти,

ни с вопъл мартенски котак-ерген

летаргията ми смути.

И стиснах ланшни мисли в шепата,

със дух безплоден, остарял . . .

. . . Щом есен дойде, тя прошепна ми:

“Момче, ти лист си пожълтял.”

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.