VladimirKostov (Владимир Костов) VladimirKostov (Владимир Костов)
6 258
8 окт. 2015 г., 23:56

Есенен човек

386 0 1

Есенен човек

 

Бе лудо пролетта затичана,

но с поглед закачлив се спря.

В подкожна мас от безразличие

се скрих и трепетът замря.

 

Ни цветна пъпка, ни листак зелен

покълна в моите мечти,

ни с вопъл мартенски котак-ерген

летаргията ми смути.

 

И стиснах ланшни мисли в шепата,

със дух безплоден, остарял . . .

. . . Щом есен дойде, тя прошепна ми:

“Момче, ти лист си пожълтял.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0