Есенен човек
Есенен човек
Бе лудо пролетта затичана,
но с поглед закачлив се спря.
В подкожна мас от безразличие
се скрих и трепетът замря.
Ни цветна пъпка, ни листак зелен
покълна в моите мечти,
ни с вопъл мартенски котак-ерген
летаргията ми смути.
И стиснах ланшни мисли в шепата,
със дух безплоден, остарял . . .
. . . Щом есен дойде, тя прошепна ми:
“Момче, ти лист си пожълтял.”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Костов Всички права запазени
Есента като подкожна мас... 
