Есенен човек
Бе лудо пролетта затичана,
но с поглед закачлив се спря.
В подкожна мас от безразличие
се скрих и трепетът замря.
Ни цветна пъпка, ни листак зелен
покълна в моите мечти,
ни с вопъл мартенски котак-ерген
летаргията ми смути.
И стиснах ланшни мисли в шепата,
със дух безплоден, остарял . . .
. . . Щом есен дойде, тя прошепна ми:
“Момче, ти лист си пожълтял.”
© Владимир Костов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Есента като подкожна мас... 