Есенен стих
Две пейки самотно стояха
под бора повяхнал и стар.
Една срещу друга мълчаха,
дочакали утро, без своя другар.
Присядаше тук всеки ден любовта.
Бе винаги млада и шумна,
но нехайна пое по света,
да гони лудостта тъй безумна.
Дните спокойно минаваха,
прах повиваше пейките, като с шал.
Тихо игличките падаха,
покривайки всичко с печал.
Слънцето тъжно поглеждаше,
калните пейки незнайни,
тихо дъжда им напомняше,
че били са участници в тайни.
Случаен вятър духна заблуден,
в един усмихнат слънчев ден.
Подгони той листата без умора,
и пусна няколко до бора.
Две пейки самотно стояха,
а хората не ги и поглеждаха,
но две сърца любовно туптяха,
и листата във парка подреждаха.
Примами ги тихичко бора,
поръси ги нежно с иглички...
Две пейки самотно ги чакаха
с килим от листа и бодлички...
Две сърца любовно туптяха,
на пейките стари, под бора.
Две пейки отново дочакаха,
на любовта пак да бъдат опора.
© SMooth Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря Марко!
-
Алегорията е похват в поезията, който ми е любим.
Прекрасна идея!
Прекрасен стих !
Поздрави за творбата ! -
Благодаря Ирен, има кусури да, но ми се искаше да го оставя такова накъсано и задъхано, какъвто всъщност е и живота, който нито е толкова ритмичен, нито толкова плавен.
А пейките... добре, че не могат да говорят -
Ех, тези пейки. Пазят какви ли не спомени.
Хареса ми!
п.п. Може да се поизшлайфа още тук там според мен... Когато му дойде времето. -
Така е Ангелче пазят ги, но са и много самотни понякога, ако не споделят щастието Благодаря, че прочете!
Благодаря за "любими"! -
Хахахха това е то опита
Благодаря за отзива. -
Хареса ми.
Обаче, казвам от опит - една пейка е още по-добра опора...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
