DPP (SMooth)
304 5941
18 сент. 2019 г., 14:41

Есенен стих 

  Поэзия » Другая
485 1 7

Две пейки самотно стояха
под бора повяхнал и стар.
Една срещу друга мълчаха,
дочакали утро, без своя другар.

 

Присядаше тук всеки ден любовта.
Бе винаги млада и шумна,
но нехайна пое по света,
да гони лудостта тъй безумна.

 

Дните спокойно минаваха,
прах повиваше пейките, като с шал.
Тихо игличките падаха,
покривайки всичко с печал.

 

Слънцето тъжно поглеждаше,
калните пейки незнайни,
тихо дъжда им напомняше,
че били са участници в тайни.

 

Случаен вятър духна заблуден,
в един усмихнат слънчев ден.
Подгони той листата без умора,
и пусна няколко до бора.

 

Две пейки самотно стояха,
а хората не ги и поглеждаха,
но две сърца любовно туптяха,
и листата във парка подреждаха.

 

Примами ги тихичко бора,
поръси ги нежно с иглички...
Две пейки самотно ги чакаха
с килим от листа и бодлички...

 

Две сърца любовно туптяха,
на пейките стари, под бора.
Две пейки отново дочакаха,
на любовта пак да бъдат опора.

© SMooth Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Марко!
  • Алегорията е похват в поезията, който ми е любим.
    Прекрасна идея!
    Прекрасен стих !
    Поздрави за творбата !
  • Благодаря Ирен, има кусури да, но ми се искаше да го оставя такова накъсано и задъхано, какъвто всъщност е и живота, който нито е толкова ритмичен, нито толкова плавен.
    А пейките... добре, че не могат да говорят
  • Ех, тези пейки. Пазят какви ли не спомени.
    Хареса ми!
    п.п. Може да се поизшлайфа още тук там според мен... Когато му дойде времето.
  • Така е Ангелче пазят ги, но са и много самотни понякога, ако не споделят щастието Благодаря, че прочете!
    Благодаря за "любими"!
  • Хахахха това е то опита
    Благодаря за отзива.
  • Хареса ми.
    Обаче, казвам от опит - една пейка е още по-добра опора...
Предложения
: ??:??