Запей, китаро, в този късен час
и нека се разплаче тишината,
от години ти си между нас
и с теб възпявах любовта си.
Запей сега, когато вън е есен
и са мъртви горските листа,
те вчера чуха тъжната ти песен,
днес вятърът я свири със уста.
В шепите събрала съм роса
от едно листо задъхано, горещо,
литнало към морната земя,
говорейки си със дървото нещо. ...