Есенна песен
Запей, китаро, в този късен час
и нека се разплаче тишината,
от години ти си между нас
и с теб възпявах любовта си.
Запей сега, когато вън е есен
и са мъртви горските листа,
те вчера чуха тъжната ти песен,
днес вятърът я свири със уста.
В шепите събрала съм роса
от едно листо задъхано, горещо,
литнало към морната земя,
говорейки си със дървото нещо.
Навярно спомени от слънце
до кръв обагрили телцето,
свили са душата му до зрънце
на художника незнаен в ръцете.
Поднебесен храм е есента,
в магичен купол събрал листата,
безмълвно легналата тишина
да се събуди от песента ти.
Запей, китаро, вдъхнови ме
с нежния си, мелодичен глас,
с твоите струни – път бъди ми,
пролет да намеря аз…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
