M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
6.10.2013 г., 12:08 ч.  

Есенна песен 

  Поезия
1341 0 9

Запей, китаро, в този късен час

и нека се разплаче тишината,

от години ти си между нас

и с теб възпявах любовта си.

 

Запей сега, когато вън е есен

и са мъртви горските листа,

те вчера чуха тъжната ти песен,

днес вятърът я свири със уста.

 

В шепите  събрала съм роса

от едно листо задъхано, горещо,

литнало към морната земя,

говорейки си със дървото нещо.

 

Навярно спомени от слънце

до кръв обагрили телцето,

свили са душата му до зрънце

на художника незнаен в ръцете.

 

Поднебесен храм е есента,

в магичен купол събрал листата,

безмълвно легналата тишина

да се събуди от песента ти.

 

Запей, китаро, вдъхнови ме

с  нежния си, мелодичен глас,

с твоите струни – път бъди ми,

пролет да намеря аз…

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав за стиха! Песен ти пожелавам в чудесната, приказна есен!
  • Песен е, Миночка!
    А това листенце, със свита до зрънце душа, е незабравим образ.
    С удоволствие прочетох.
    Браво!
  • Нежно и дълбоко! Китара-символ на надежда и ново начало! Почитания, М.
  • Струнен път към пролетта... Чудесно,Миночка!
  • Поднебесен храм е есента,
    в магичен купол събрал листата,
    безмълвно легналата тишина
    да се събуди от песента ти.

    Много ми хареса, тази есенна песен!
  • Хареса ми тази есенна словесна картина и призива към китарата!
  • "Запей, китаро, вдъхнови ме
    с нежния си, мелодичен глас,
    с твоите струни – път бъди ми..."
    Прекрасно! Поздрави!
  • Хубаво и песенно! Поздрави!
  • "...пей китаро,
    обичам те когато плача..." - пееше навремето Катерина Валенте в песента си "Китарата пее".
    Поздрав, Миночка!
Предложения
: ??:??