Запей, китаро, в този късен час
и нека се разплаче тишината,
от години ти си между нас
и с теб възпявах любовта си.
Запей сега, когато вън е есен
и са мъртви горските листа,
те вчера чуха тъжната ти песен,
днес вятърът я свири със уста.
В шепите събрала съм роса
от едно листо задъхано, горещо,
литнало към морната земя,
говорейки си със дървото нещо. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up