9 nov 2008, 0:30

Есенно

1.4K 0 2

Идва тихо тя и настанява се трайно в нашите сърца...
докосва ни със своята нежност

и приютява ни под своите мечтателни платна...
В деня мрачен и сърдит

ние сме нейните най-обични слънца..
Плаче ли тя с жълто-червени сълзи,

попиваме ги ние с нашите души..
Когато е щастлива, се смее, ронейки златни листа
и изведнъж става ни по-леко,

и политаме сред чудни небеса...

Пролетта изпълва ни със нов живот
и радваме се на безброй цветчета,

пръснати по красивите дръвчета...
През лятото гмуркаме се в океан от цветове
и чувстваме, че няма нищо на света, което да ни спре...
Зимата изумява ни със своята белота
и сред безброй снежинки случват ни се чудеса...

Толкова очарователна в своята тъга...
толкова пленяваща в своята самота...
Погледни навън - това е тя - Есента...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...