Идва тихо тя и настанява се трайно в нашите сърца...
докосва ни със своята нежност

и приютява ни под своите мечтателни платна...
В деня мрачен и сърдит

ние сме нейните най-обични слънца..
Плаче ли тя с жълто-червени сълзи,

попиваме ги ние с нашите души..
Когато е щастлива, се смее, ронейки златни листа
и изведнъж става ни по-леко,

и политаме сред чудни небеса...

Пролетта изпълва ни със нов живот
и радваме се на безброй цветчета,

пръснати по красивите дръвчета...
През лятото гмуркаме се в океан от цветове
и чувстваме, че няма нищо на света, което да ни спре...
Зимата изумява ни със своята белота
и сред безброй снежинки случват ни се чудеса...

Толкова очарователна в своята тъга...
толкова пленяваща в своята самота...
Погледни навън - това е тя - Есента...