lenya (Елена) lenya (Елена)
19
Nov 9, 2008, 12:30 AM

Есенно

1.4K 0 2

Идва тихо тя и настанява се трайно в нашите сърца...
докосва ни със своята нежност

и приютява ни под своите мечтателни платна...
В деня мрачен и сърдит

ние сме нейните най-обични слънца..
Плаче ли тя с жълто-червени сълзи,

попиваме ги ние с нашите души..
Когато е щастлива, се смее, ронейки златни листа
и изведнъж става ни по-леко,

и политаме сред чудни небеса...

Пролетта изпълва ни със нов живот
и радваме се на безброй цветчета,

пръснати по красивите дръвчета...
През лятото гмуркаме се в океан от цветове
и чувстваме, че няма нищо на света, което да ни спре...
Зимата изумява ни със своята белота
и сред безброй снежинки случват ни се чудеса...

Толкова очарователна в своята тъга...
толкова пленяваща в своята самота...
Погледни навън - това е тя - Есента...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0