lenya (Елена) lenya (Елена)
19
Nov 9, 2008, 12:30 AM

Есенно

1.4K 0 2

Идва тихо тя и настанява се трайно в нашите сърца...
докосва ни със своята нежност

и приютява ни под своите мечтателни платна...
В деня мрачен и сърдит

ние сме нейните най-обични слънца..
Плаче ли тя с жълто-червени сълзи,

попиваме ги ние с нашите души..
Когато е щастлива, се смее, ронейки златни листа
и изведнъж става ни по-леко,

и политаме сред чудни небеса...

Пролетта изпълва ни със нов живот
и радваме се на безброй цветчета,

пръснати по красивите дръвчета...
През лятото гмуркаме се в океан от цветове
и чувстваме, че няма нищо на света, което да ни спре...
Зимата изумява ни със своята белота
и сред безброй снежинки случват ни се чудеса...

Толкова очарователна в своята тъга...
толкова пленяваща в своята самота...
Погледни навън - това е тя - Есента...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0