Идва тихо тя и настанява се трайно в нашите сърца...
докосва ни със своята нежност
и приютява ни под своите мечтателни платна...
В деня мрачен и сърдит
ние сме нейните най-обични слънца..
Плаче ли тя с жълто-червени сълзи,
попиваме ги ние с нашите души..
Когато е щастлива, се смее, ронейки златни листа
и изведнъж става ни по-леко,
и политаме сред чудни небеса...
Пролетта изпълва ни със нов живот
и радваме се на безброй цветчета, ...