Есенно с преобладаваща облачност
ЕСЕННО С ПРЕОБЛАДАВАЩА ОБЛАЧНОСТ
Не знам кога жетварят прекоси
полето – като щорм, и го съблече,
ръкойките разпускаха коси –
и чезнеха сред падащата вечер.
А котките наостриха уши...
Защо не чувам нищо – даже стъпки?
Но спъвам се сред аромат тръпчив
на брулените орехи край пътя.
Щурчетата – останали без дом,
преляха с вино тлеещия залез.
И дълго хоризонтът беше ален.
Поспрял се сред нивята мълчешком
и коленичил – като паднал ангел,
септември дири лек за всяка рана..
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
