22 sept 2022, 10:24

Евгения Христозова

1.6K 1 6

Лозарите в стари механи

все песни за любов нашепват.

И всяка песен на ума си ти,

тъй лека като птичи трепет!

 

И в селото спокойното поле

за дланите ти, ах, приглася.

Прелива вино в моето сърце

и на ръце отново те понасям.

 

С вечерна бледосиня тишина

лелея за милувката ти розова.

Прохладата във знойна мараня

си ти, Евгения Христозова!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йотор Амер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих! Поздрав!
  • Красива, различна поезия!
  • Смирено благодаря за вашите коментари, уважаеми дами. Уважаема Пепи, имам писмено разрешение с нотариална заверка да оповестявам името на госпожицата в произведения на изкуството, споделяни с некомерсиална цел. Надявам се не изразявате тревожност относно отношенията ни с госпожицата. Лека вечер!
  • Ееее, Пепи, защо задавш такива въпроси? Има ли значение коя е? Хайде без нездраво любопитство
    Стихотворението е хубаво.
  • Нежна душа ☺️

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...