Лозарите в стари механи
все песни за любов нашепват.
И всяка песен на ума си ти,
тъй лека като птичи трепет!
И в селото спокойното поле
за дланите ти, ах, приглася.
Прелива вино в моето сърце
и на ръце отново те понасям.
С вечерна бледосиня тишина
лелея за милувката ти розова.
Прохладата във знойна мараня
си ти, Евгения Христозова!
© Йотор Амер Todos los derechos reservados