22 сент. 2022 г., 10:24

Евгения Христозова

1.6K 1 6

Лозарите в стари механи

все песни за любов нашепват.

И всяка песен на ума си ти,

тъй лека като птичи трепет!

 

И в селото спокойното поле

за дланите ти, ах, приглася.

Прелива вино в моето сърце

и на ръце отново те понасям.

 

С вечерна бледосиня тишина

лелея за милувката ти розова.

Прохладата във знойна мараня

си ти, Евгения Христозова!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йотор Амер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих! Поздрав!
  • Красива, различна поезия!
  • Смирено благодаря за вашите коментари, уважаеми дами. Уважаема Пепи, имам писмено разрешение с нотариална заверка да оповестявам името на госпожицата в произведения на изкуството, споделяни с некомерсиална цел. Надявам се не изразявате тревожност относно отношенията ни с госпожицата. Лека вечер!
  • Ееее, Пепи, защо задавш такива въпроси? Има ли значение коя е? Хайде без нездраво любопитство
    Стихотворението е хубаво.
  • Нежна душа ☺️

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...