22.09.2022 г., 10:24

Евгения Христозова

1.6K 1 6

Лозарите в стари механи

все песни за любов нашепват.

И всяка песен на ума си ти,

тъй лека като птичи трепет!

 

И в селото спокойното поле

за дланите ти, ах, приглася.

Прелива вино в моето сърце

и на ръце отново те понасям.

 

С вечерна бледосиня тишина

лелея за милувката ти розова.

Прохладата във знойна мараня

си ти, Евгения Христозова!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йотор Амер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих! Поздрав!
  • Красива, различна поезия!
  • Смирено благодаря за вашите коментари, уважаеми дами. Уважаема Пепи, имам писмено разрешение с нотариална заверка да оповестявам името на госпожицата в произведения на изкуството, споделяни с некомерсиална цел. Надявам се не изразявате тревожност относно отношенията ни с госпожицата. Лека вечер!
  • Ееее, Пепи, защо задавш такива въпроси? Има ли значение коя е? Хайде без нездраво любопитство
    Стихотворението е хубаво.
  • Нежна душа ☺️

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...