Лозарите в стари механи
все песни за любов нашепват.
И всяка песен на ума си ти,
тъй лека като птичи трепет!
И в селото спокойното поле
за дланите ти, ах, приглася.
Прелива вино в моето сърце
и на ръце отново те понасям.
С вечерна бледосиня тишина
лелея за милувката ти розова.
Прохладата във знойна мараня
си ти, Евгения Христозова!
© Йотор Амер All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
