* * *
Ако светлината е прекалено силна за очите ти,
затвори ги за миг, продължи да вървиш,
а преминеш ли тъмните граници,
се изгубваш по грешни следи.
Надеждата стискай в длани
разбит, натежал от сълзи.
Щом вярата е твое упование,
ще доживееш и щастливи дни.
Знам, раните дълбоки са понякога.
Трудно е да дишаш дори.
Не се предавай, бранейки душата си
от мрака, който никога не спи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радостина Попова Todos los derechos reservados
