* * *
Ако светлината е прекалено силна за очите ти,
затвори ги за миг, продължи да вървиш,
а преминеш ли тъмните граници,
се изгубваш по грешни следи.
Надеждата стискай в длани
разбит, натежал от сълзи.
Щом вярата е твое упование,
ще доживееш и щастливи дни.
Знам, раните дълбоки са понякога.
Трудно е да дишаш дори.
Не се предавай, бранейки душата си
от мрака, който никога не спи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Попова Всички права запазени
