Ако светлината е прекалено силна за очите ти,
затвори ги за миг, продължи да вървиш,
а преминеш ли тъмните граници,
се изгубваш по грешни следи.
Надеждата стискай в длани
разбит, натежал от сълзи.
Щом вярата е твое упование,
ще доживееш и щастливи дни.
Знам, раните дълбоки са понякога.
Трудно е да дишаш дори.
Не се предавай, бранейки душата си
от мрака, който никога не спи.
© Радостина Попова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
