9 nov 2007, 11:03

Фотогенична

  Poesía » Otra
1.3K 0 27
Присъствам си - не е
гаранция за имане,
фотогенична съм на
снимката с интериора,
поосветена от
светкавица при снимане,
но ще блесна като ме
защипеш на простора.
Ще се отразя на
Слънцето в лъчите,
като пейзаж картинен
ще си пасна в рамка,
специална съм, на кадър
бляскат ми очите,
а ти си все унесен -
като в малка дрямка.
Поне ме погледни,
смени си мясото и ъгъла,
от другата страна се
виждат мислите ми ясно,
хартията ми там се
е накриво попригънала,
в края ме прихвана и
притисна ме натясно.
Като прилеп съм
увиснала - така надолу,
а тъмното дори не
ме привлича някак,
облечи ми чувството,
че нещо май е голо,
но бързо свиквам и
климатизирам всякак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...