Nov 9, 2007, 11:03 AM

Фотогенична

  Poetry » Other
1.3K 0 27
Присъствам си - не е
гаранция за имане,
фотогенична съм на
снимката с интериора,
поосветена от
светкавица при снимане,
но ще блесна като ме
защипеш на простора.
Ще се отразя на
Слънцето в лъчите,
като пейзаж картинен
ще си пасна в рамка,
специална съм, на кадър
бляскат ми очите,
а ти си все унесен -
като в малка дрямка.
Поне ме погледни,
смени си мясото и ъгъла,
от другата страна се
виждат мислите ми ясно,
хартията ми там се
е накриво попригънала,
в края ме прихвана и
притисна ме натясно.
Като прилеп съм
увиснала - така надолу,
а тъмното дори не
ме привлича някак,
облечи ми чувството,
че нещо май е голо,
но бързо свиквам и
климатизирам всякак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...