Nov 9, 2007, 11:03 AM

Фотогенична

  Poetry » Other
1.3K 0 27
Присъствам си - не е
гаранция за имане,
фотогенична съм на
снимката с интериора,
поосветена от
светкавица при снимане,
но ще блесна като ме
защипеш на простора.
Ще се отразя на
Слънцето в лъчите,
като пейзаж картинен
ще си пасна в рамка,
специална съм, на кадър
бляскат ми очите,
а ти си все унесен -
като в малка дрямка.
Поне ме погледни,
смени си мясото и ъгъла,
от другата страна се
виждат мислите ми ясно,
хартията ми там се
е накриво попригънала,
в края ме прихвана и
притисна ме натясно.
Като прилеп съм
увиснала - така надолу,
а тъмното дори не
ме привлича някак,
облечи ми чувството,
че нещо май е голо,
но бързо свиквам и
климатизирам всякак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...