18 oct 2023, 14:34

Фрагмент от мрака

  Poesía
1.8K 15 39

                                       (фентъзи по снимка)

 

Ще дойда да те взема. В полунощ.

Каретата ще бъде черна.

Конете ми са бързи –  чиста мощ,

а аз съм гърлото на бездна,

 

изпълнена с разкъсващия мрак

на онова, което искаш.

Отровно като капката живак

и знаеш, че си струва риска…

 

Ръка ще сложиш в хладната ми длан

Ще плъзна пръсти през косите.

Ще се усмихнеш с намека за свян,

а после ще се слеят дните.

 

Ще бъдат нощите ни като взрив,

отхвърлящ всичките дилеми…

Кипи кръвта… усещам, че съм жив.

Дванайсет!… Идвам. Да те взема.

 

Жени Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любомира, много благодаря : ) ❤️
  • Страхотно! ❤️
  • Благодаря ти, че спря при мен, Иржи. Много ме зарадваха думите ти. Тези оценки... не се интересувам особено и аз, защото, когато не харесвам нещо просто подминавам. Това е сайт за лично творчество, като акцента е едновременно и върху "лично", и върху "творчество". Казвайки това осъзнавам, че хората имат различни дефиниции и за едното, и за другото. Това е... Радвам се да те "видя", защото ти носиш светлина и добро...
  • По различно от другите, но силно,Жени!Аз пък не зная тия оценки, не ги следя на моите произведения, затова си живея спокойно. Ако се усетя , може би ще изпадна в депресия...Затова и престанах да участвам в предизвикателства, защото забелязах някои неща, които лично ме засягат. Но ти...ти си безупречна!
  • Ромашка (Златка Чардакова), благодаря, че си спряла при мен.

    Мария, благодаря ти, че си намерила време да прочетеш това стихотворение.💖

    Скитница, благодаря ти за тези думи.

    Благодаря на всички, които са решили, че този стих заслужава "Любими". Всеки автор се нуждае от подкрепа и поощрение.
    Благодаря ви още веднъж на всички, които оставихте думи тук... намерихте място в сърцето ми.

Фрагмент от мрака. Малка черна рокля 🇧🇬

Изтеглям бавно черния чорап,
ръбът му дълъг път нагоре има.
Дантелата е мрак. Съвсем познат.
Донякъде е, всъщност, предвидимо
усещането, че ме милва звяр, ...
1.6K 13 20

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...