(фентъзи по снимка)
Ще дойда да те взема. В полунощ.
Каретата ще бъде черна.
Конете ми са бързи – чиста мощ,
а аз съм гърлото на бездна,
изпълнена с разкъсващия мрак
на онова, което искаш.
Отровно като капката живак
и знаеш, че си струва риска…
Ръка ще сложиш в хладната ми длан
Ще плъзна пръсти през косите.
Ще се усмихнеш с намека за свян,
а после ще се слеят дните.
Ще бъдат нощите ни като взрив,
отхвърлящ всичките дилеми…
Кипи кръвта… усещам, че съм жив.
Дванайсет!… Идвам. Да те взема.
Жени Иванова
© Jasmin Всички права запазени