18.10.2023 г., 14:34

Фрагмент от мрака

1.8K 15 39

                                       (фентъзи по снимка)

 

Ще дойда да те взема. В полунощ.

Каретата ще бъде черна.

Конете ми са бързи –  чиста мощ,

а аз съм гърлото на бездна,

 

изпълнена с разкъсващия мрак

на онова, което искаш.

Отровно като капката живак

и знаеш, че си струва риска…

 

Ръка ще сложиш в хладната ми длан

Ще плъзна пръсти през косите.

Ще се усмихнеш с намека за свян,

а после ще се слеят дните.

 

Ще бъдат нощите ни като взрив,

отхвърлящ всичките дилеми…

Кипи кръвта… усещам, че съм жив.

Дванайсет!… Идвам. Да те взема.

 

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любомира, много благодаря : ) ❤️
  • Страхотно! ❤️
  • Благодаря ти, че спря при мен, Иржи. Много ме зарадваха думите ти. Тези оценки... не се интересувам особено и аз, защото, когато не харесвам нещо просто подминавам. Това е сайт за лично творчество, като акцента е едновременно и върху "лично", и върху "творчество". Казвайки това осъзнавам, че хората имат различни дефиниции и за едното, и за другото. Това е... Радвам се да те "видя", защото ти носиш светлина и добро...
  • По различно от другите, но силно,Жени!Аз пък не зная тия оценки, не ги следя на моите произведения, затова си живея спокойно. Ако се усетя , може би ще изпадна в депресия...Затова и престанах да участвам в предизвикателства, защото забелязах някои неща, които лично ме засягат. Но ти...ти си безупречна!
  • Ромашка (Златка Чардакова), благодаря, че си спряла при мен.

    Мария, благодаря ти, че си намерила време да прочетеш това стихотворение.💖

    Скитница, благодаря ти за тези думи.

    Благодаря на всички, които са решили, че този стих заслужава "Любими". Всеки автор се нуждае от подкрепа и поощрение.
    Благодаря ви още веднъж на всички, които оставихте думи тук... намерихте място в сърцето ми.

Фрагмент от мрака. Малка черна рокля

Изтеглям бавно черния чорап,
ръбът му дълъг път нагоре има.
Дантелата е мрак. Съвсем познат.
Донякъде е, всъщност, предвидимо
усещането, че ме милва звяр, ...
1.6K 13 20

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...