pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 962

17 oct 2017, 10:11

Гастрономия на живота

Poesía » Civil

807 1 7

Драскащ небцето,

трудно смилаем,

с вкус на проклето,

неподражаем,

сух, пеперлив,

на трохи колеблив,

с белег в стомаха

от гвоздей ръждив,

в този живот

ще ухае надежда,

чакам я още,

макар да изглежда

точка в безкрая...

Наивно е, зная,

но продължавам

да си мечтая,

като гладник

за софрата във рая,

как най-накрая,

този животец

и нас ще нахрани

с гозбите, сготвил

за шепа избрани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Не бих искала да подражавам на никой от авторите класици и дано съм избягала от нещо подобно. Коментара на Генек ме накара да се замисля в тази посока. Радвам се на топлите ви коментари, момичета! Благодаря!

2017-10-17T14:11:50+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Супеееер!

2017-10-17T13:05:00+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Динамичен и замислящ стих, много ми хареса!

2017-10-17T12:05:13+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Този стих е може би някакъв социален експеримент като тема, замислен е за участие в конкурс, но ми се прииска да видя отзивите за него от вас, приятели. Благодаря за топлия прием и че сте се поспряли при мен!

2017-10-17T11:19:53+03:00
valya_official (Valya Тodorova)

Великолепно казано, Мария! - “...как най-накрая, този животец и нас ще нахрани с гозбите, сготвил за шепа избрани.“

2017-10-17T10:49:30+03:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0