pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 962

17 oct 2017, 10:11

Гастрономия на живота

Poesía » Civil

808 1 7

Драскащ небцето,

трудно смилаем,

с вкус на проклето,

неподражаем,

сух, пеперлив,

на трохи колеблив,

с белег в стомаха

от гвоздей ръждив,

в този живот

ще ухае надежда,

чакам я още,

макар да изглежда

точка в безкрая...

Наивно е, зная,

но продължавам

да си мечтая,

като гладник

за софрата във рая,

как най-накрая,

този животец

и нас ще нахрани

с гозбите, сготвил

за шепа избрани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Не бих искала да подражавам на никой от авторите класици и дано съм избягала от нещо подобно. Коментара на Генек ме накара да се замисля в тази посока. Радвам се на топлите ви коментари, момичета! Благодаря!

2017-10-17T14:11:50+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Супеееер!

2017-10-17T13:05:00+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Динамичен и замислящ стих, много ми хареса!

2017-10-17T12:05:13+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Този стих е може би някакъв социален експеримент като тема, замислен е за участие в конкурс, но ми се прииска да видя отзивите за него от вас, приятели. Благодаря за топлия прием и че сте се поспряли при мен!

2017-10-17T11:19:53+03:00
valya_official (Valya Тodorova)

Великолепно казано, Мария! - “...как най-накрая, този животец и нас ще нахрани с гозбите, сготвил за шепа избрани.“

2017-10-17T10:49:30+03:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0