pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16807
17.10.2017 г., 10:11 ч.

Гастрономия на живота 

  Поезия » Гражданска
566 1 7

 

 

Драскащ небцето,

трудно смилаем,

с вкус на проклето,

неподражаем,

сух, пеперлив,

на трохи колеблив,

с белег в стомаха

от гвоздей ръждив,

в този живот

ще ухае надежда,

чакам я още,

макар да изглежда

точка в безкрая...

Наивно е, зная,

но продължавам

да си мечтая,

като гладник

за софрата във рая,

как най-накрая,

как най-накрая,

този животец

и нас ще нахрани

с гозбите, сготвил

за шепа избрани.

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не бих искала да подражавам на никой от авторите класици и дано съм избягала от нещо подобно. Коментара на Генек ме накара да се замисля в тази посока. Радвам се на топлите ви коментари, момичета! Благодаря!
  • Супеееер!
  • Динамичен и замислящ стих, много ми хареса!
  • Този стих е може би някакъв социален експеримент като тема, замислен е за участие в конкурс, но ми се прииска да видя отзивите за него от вас, приятели. Благодаря за топлия прием и че сте се поспряли при мен!
  • Великолепно казано, Мария! - “...как най-накрая, този животец и нас ще нахрани с гозбите, сготвил за шепа избрани.“
  • Хубав стих - ритъм Гео Милев или Смирненски...Но не е подражание, а само традиция. И усет...
  • Хареса ми!
Предложения
: ??:??