Гастрономия на живота
Драскащ небцето,
трудно смилаем,
с вкус на проклето,
неподражаем,
сух, пеперлив,
на трохи колеблив,
с белег в стомаха
от гвоздей ръждив,
в този живот
ще ухае надежда,
чакам я още,
макар да изглежда
точка в безкрая...
Наивно е, зная,
но продължавам
да си мечтая,
като гладник
за софрата във рая,
как най-накрая,
как най-накрая,
този животец
и нас ще нахрани
с гозбите, сготвил
за шепа избрани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
