Oct 17, 2017, 10:11 AM

Гастрономия на живота

  Poetry » Civic
805 1 7

 

 

Драскащ небцето,

трудно смилаем,

с вкус на проклето,

неподражаем,

сух, пеперлив,

на трохи колеблив,

с белег в стомаха

от гвоздей ръждив,

в този живот

ще ухае надежда,

чакам я още,

макар да изглежда

точка в безкрая...

Наивно е, зная,

но продължавам

да си мечтая,

като гладник

за софрата във рая,

как най-накрая,

как най-накрая,

този животец

и нас ще нахрани

с гозбите, сготвил

за шепа избрани.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не бих искала да подражавам на никой от авторите класици и дано съм избягала от нещо подобно. Коментара на Генек ме накара да се замисля в тази посока. Радвам се на топлите ви коментари, момичета! Благодаря!
  • Супеееер!
  • Динамичен и замислящ стих, много ми хареса!
  • Този стих е може би някакъв социален експеримент като тема, замислен е за участие в конкурс, но ми се прииска да видя отзивите за него от вас, приятели. Благодаря за топлия прием и че сте се поспряли при мен!
  • Великолепно казано, Мария! - “...как най-накрая, този животец и нас ще нахрани с гозбите, сготвил за шепа избрани.“

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...