Гастрономия на живота

Поэзия » Гражданская

810 1 7

Драскащ небцето,

трудно смилаем,

с вкус на проклето,

неподражаем,

сух, пеперлив,

на трохи колеблив,

с белег в стомаха

от гвоздей ръждив,

в този живот

ще ухае надежда,

чакам я още,

макар да изглежда

точка в безкрая...

Наивно е, зная,

но продължавам

да си мечтая,

като гладник

за софрата във рая,

как най-накрая,

този животец

и нас ще нахрани

с гозбите, сготвил

за шепа избрани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Не бих искала да подражавам на никой от авторите класици и дано съм избягала от нещо подобно. Коментара на Генек ме накара да се замисля в тази посока. Радвам се на топлите ви коментари, момичета! Благодаря!

2017-10-17T14:11:50+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Супеееер!

2017-10-17T13:05:00+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Динамичен и замислящ стих, много ми хареса!

2017-10-17T12:05:13+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Този стих е може би някакъв социален експеримент като тема, замислен е за участие в конкурс, но ми се прииска да видя отзивите за него от вас, приятели. Благодаря за топлия прием и че сте се поспряли при мен!

2017-10-17T11:19:53+03:00
valya_official (Valya Тodorova)

Великолепно казано, Мария! - “...как най-накрая, този животец и нас ще нахрани с гозбите, сготвил за шепа избрани.“

2017-10-17T10:49:30+03:00