29 nov 2006, 23:46

Гледаш ме

  Poesía
760 2 4

Гледаш ме сякаш

искаш нещо да ми

кажеш, а наяве ми

мълчиш и объркваш

мисълта ми.

Какво чувстваш и

мислиш?

За какво мечтаеш и

копнееш?

Кажи ми или поне

ми покажи.

Не се чуди, а го

направи.

Времето е ограничено,

шансовете са броени,

а миговете – заплатени

с цената на търпението.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами.. дели ни от това просто едно движение
  • Но дали не изпускаме хубавите мигове с това мълчание Поздрави
  • хаха добре шефе... колко малко му трябва на човек, за да се почувства жив и щастлив?! да получиш съвет от искрен човек.
  • не бързай!
    хубави са бавните неща!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...