Nov 29, 2006, 11:46 PM

Гледаш ме 

  Poetry
596 2 4

Гледаш ме сякаш

искаш нещо да ми

кажеш, а наяве ми

мълчиш и объркваш

мисълта ми.

Какво чувстваш и

мислиш?

За какво мечтаеш и

копнееш?

Кажи ми или поне

ми покажи.

Не се чуди, а го

направи.

Времето е ограничено,

шансовете са броени,

а миговете – заплатени

с цената на търпението.

© София Русева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ами.. дели ни от това просто едно движение
  • Но дали не изпускаме хубавите мигове с това мълчание Поздрави
  • хаха добре шефе... колко малко му трябва на човек, за да се почувства жив и щастлив?! да получиш съвет от искрен човек.
  • не бързай!
    хубави са бавните неща!
Random works
: ??:??