29.11.2006 г., 23:46

Гледаш ме

750 2 4

Гледаш ме сякаш

искаш нещо да ми

кажеш, а наяве ми

мълчиш и объркваш

мисълта ми.

Какво чувстваш и

мислиш?

За какво мечтаеш и

копнееш?

Кажи ми или поне

ми покажи.

Не се чуди, а го

направи.

Времето е ограничено,

шансовете са броени,

а миговете – заплатени

с цената на търпението.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами.. дели ни от това просто едно движение
  • Но дали не изпускаме хубавите мигове с това мълчание Поздрави
  • хаха добре шефе... колко малко му трябва на човек, за да се почувства жив и щастлив?! да получиш съвет от искрен човек.
  • не бързай!
    хубави са бавните неща!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...