Гледаш ме
751
2
4
Гледаш ме сякаш
искаш нещо да ми
кажеш, а наяве ми
мълчиш и объркваш
мисълта ми.
Какво чувстваш и
мислиш?
За какво мечтаеш и
копнееш?
Кажи ми или поне
ми покажи.
Не се чуди, а го
направи.
Времето е ограничено,
шансовете са броени,
а миговете – заплатени
с цената на търпението.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© София Русева Всички права запазени
