29 нояб. 2006 г., 23:46

Гледаш ме

756 2 4

Гледаш ме сякаш

искаш нещо да ми

кажеш, а наяве ми

мълчиш и объркваш

мисълта ми.

Какво чувстваш и

мислиш?

За какво мечтаеш и

копнееш?

Кажи ми или поне

ми покажи.

Не се чуди, а го

направи.

Времето е ограничено,

шансовете са броени,

а миговете – заплатени

с цената на търпението.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами.. дели ни от това просто едно движение
  • Но дали не изпускаме хубавите мигове с това мълчание Поздрави
  • хаха добре шефе... колко малко му трябва на човек, за да се почувства жив и щастлив?! да получиш съвет от искрен човек.
  • не бързай!
    хубави са бавните неща!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...