dihudas (Ендо Браунстоун)
14 0
12 nov 2011, 19:07

Глухоням 

  Poesía » Filosófica
543 0 4

Глухоням

Поетът, който не знае значението на думите, е най-големият щастливец.
Той е като глухоням, танцуващ в центъра на дансинга, неподозиращ,
че музиката вече спряла е,
а другите го зяпат и-
не го разбират.

Е, повечето поети май не са такива.
Те думите внимателно подбират,

но у тях за дълго смисъл не намират
и искат да се самоубият.
Някои го правят...

Други пък книгите ги утешават, или цели речници наизустяват,
ала само глухонемите артисти в таланта си не се съмняват,
защото само с’ себе си се съобразяват.
Затова и изкуството ги обожава.

Понеже, за да го създаваме, не трябват сетива,
ако то е вътре в нас.

© Ендо Браунстоун Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??