dihudas (Ендо Браунстоун)
14 0
12 нояб. 2011 г., 19:07

Глухоням 

  Поэзия » Философская
545 0 4

Глухоням

Поетът, който не знае значението на думите, е най-големият щастливец.
Той е като глухоням, танцуващ в центъра на дансинга, неподозиращ,
че музиката вече спряла е,
а другите го зяпат и-
не го разбират.

Е, повечето поети май не са такива.
Те думите внимателно подбират,

но у тях за дълго смисъл не намират
и искат да се самоубият.
Някои го правят...

Други пък книгите ги утешават, или цели речници наизустяват,
ала само глухонемите артисти в таланта си не се съмняват,
защото само с’ себе си се съобразяват.
Затова и изкуството ги обожава.

Понеже, за да го създаваме, не трябват сетива,
ако то е вътре в нас.

© Ендо Браунстоун Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??