dihudas (Ендо Браунстоун)
14 0
12.11.2011 г., 19:07 ч.

Глухоням 

  Поезия » Философска
542 0 4

Глухоням

Поетът, който не знае значението на думите, е най-големият щастливец.
Той е като глухоням, танцуващ в центъра на дансинга, неподозиращ,
че музиката вече спряла е,
а другите го зяпат и-
не го разбират.

Е, повечето поети май не са такива.
Те думите внимателно подбират,

но у тях за дълго смисъл не намират
и искат да се самоубият.
Някои го правят...

Други пък книгите ги утешават, или цели речници наизустяват,
ала само глухонемите артисти в таланта си не се съмняват,
защото само с’ себе си се съобразяват.
Затова и изкуството ги обожава.

Понеже, за да го създаваме, не трябват сетива,
ако то е вътре в нас.

© Ендо Браунстоун Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??