Глухоням
Глухоням
Поетът, който не знае значението на думите, е най-големият щастливец.
Той е като глухоням, танцуващ в центъра на дансинга, неподозиращ,
че музиката вече спряла е,
а другите го зяпат и-
не го разбират.
Е, повечето поети май не са такива.
Те думите внимателно подбират,
но у тях за дълго смисъл не намират
и искат да се самоубият.
Някои го правят...
Други пък книгите ги утешават, или цели речници наизустяват,
ала само глухонемите артисти в таланта си не се съмняват,
защото само с’ себе си се съобразяват.
Затова и изкуството ги обожава.
Понеже, за да го създаваме, не трябват сетива,
ако то е вътре в нас.
© Ендо Браунстоун All rights reserved.
