Глупост

Poesía » Filosófica, Otra

576 1 8

Отгледах си змия в пазвата.

А беше змийче невинно, малко.

По сухите скали лежеше.

Прибрах го вкъщи, у дома.

Треперих за здравето му...

Хранех го с мляко всеки час.

По лекари го водех!

За него плаках аз!

Завивах го, тешах го

и обичах истински!

То беше радост в мойте дни!

Накрая с отрова ме дари...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Eipril (Хари Спасов)

Това вече е Лирическият! И аз се изплаших накрая!

2019-05-18T13:32:34+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Четох и на края потреперих!

2019-05-14T19:53:17+03:00
Eipril (Хари Спасов)

Благодаря, Мариана, Иване, Ирина, Стойчо, Илиана!

2019-05-14T17:39:51+03:00
LiaNik (И.К.)

Змийчета има и ще има- необходими са, но и те така са научени да обичат - отровно. Смислово е двояк. Така е и с хората. Все пак охапването, падането или нараняването не трябва да ни пречи да се радваме на живота и да ни променя и превръща и нас в отровни влечуги. Чудесно стихотворение! Поздрави!

2019-05-13T05:56:31+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Любители на екзотични животни, внимавайте с отровните,за да не ви вгорчат живота!

2019-05-13T05:30:59+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0