Глупост

Poetry » Philosophical, Other

575 1 8

Отгледах си змия в пазвата.

А беше змийче невинно, малко.

По сухите скали лежеше.

Прибрах го вкъщи, у дома.

Треперих за здравето му...

Хранех го с мляко всеки час.

По лекари го водех!

За него плаках аз!

Завивах го, тешах го

и обичах истински!

То беше радост в мойте дни!

Накрая с отрова ме дари...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eipril (Хари Спасов)

Това вече е Лирическият! И аз се изплаших накрая!

2019-05-18T13:32:34+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Четох и на края потреперих!

2019-05-14T19:53:17+03:00
Eipril (Хари Спасов)

Благодаря, Мариана, Иване, Ирина, Стойчо, Илиана!

2019-05-14T17:39:51+03:00
LiaNik (И.К.)

Змийчета има и ще има- необходими са, но и те така са научени да обичат - отровно. Смислово е двояк. Така е и с хората. Все пак охапването, падането или нараняването не трябва да ни пречи да се радваме на живота и да ни променя и превръща и нас в отровни влечуги. Чудесно стихотворение! Поздрави!

2019-05-13T05:56:31+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Любители на екзотични животни, внимавайте с отровните,за да не ви вгорчат живота!

2019-05-13T05:30:59+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0