Глупост

Поэзия » Философская, Другая

577 1 8

Отгледах си змия в пазвата.

А беше змийче невинно, малко.

По сухите скали лежеше.

Прибрах го вкъщи, у дома.

Треперих за здравето му...

Хранех го с мляко всеки час.

По лекари го водех!

За него плаках аз!

Завивах го, тешах го

и обичах истински!

То беше радост в мойте дни!

Накрая с отрова ме дари...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Eipril (Хари Спасов)

Това вече е Лирическият! И аз се изплаших накрая!

2019-05-18T13:32:34+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Четох и на края потреперих!

2019-05-14T19:53:17+03:00
Eipril (Хари Спасов)

Благодаря, Мариана, Иване, Ирина, Стойчо, Илиана!

2019-05-14T17:39:51+03:00
LiaNik (И.К.)

Змийчета има и ще има- необходими са, но и те така са научени да обичат - отровно. Смислово е двояк. Така е и с хората. Все пак охапването, падането или нараняването не трябва да ни пречи да се радваме на живота и да ни променя и превръща и нас в отровни влечуги. Чудесно стихотворение! Поздрави!

2019-05-13T05:56:31+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Любители на екзотични животни, внимавайте с отровните,за да не ви вгорчат живота!

2019-05-13T05:30:59+03:00