Глупост

12.05.2019 г., 12:53 ч.

Поезия » Философска, Друга

487 1 8

Отгледах си змия в пазвата.
А беше змийче невинно, малко.
По сухите скали лежеше.
Прибрах го вкъщи, у дома.
Треперих за здравето му...
Хранех го с мляко всеки час.
По лекари го водех!
За него плаках аз!
Завивах го, тешах го
и обичах истински!
То беше радост в мойте дни!
Накрая с отрова ме дари...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Глупост

Искате да прочетете повече?

Предложения