3 jul 2024, 7:10

Годеж

  Poesía
443 5 5

Жадуван,дълго очакван,подобно блян:

небето и земята се срещнаха сред нощ!

Тя бе измъчена от засуха!Запален свян

в душата й гореше.Небето обзе я с мощ,

 

разтърси над очите й полета и върхове!

Притихна.Нима Бог я срещна изведнъж 

и стовари върху нея благодатен дъжд?

И дочу как родитба нова отново я зове!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за аналитичния поздрав,Пепи!♨️
  • Там, където земята целува небето, се ражда новият ден или нов почтиапокалипсис. Като огън и вода: без значение кой ще надделее огънят загасва, водата се изпарява. Важи и за хората, когато страстите излязат от контрол.
    Поздрав!
  • Благодаря за коментара и оценката,Младен!
    Благодаря за коментара и оценката на опита ми да обобщя своите емоционални състояния, Румяна!
    Благодаря за Любими,Асенчо!
    Благодаря за Любими, Дарина!
  • Този годеж( дъжд, бури от небето) идва с много голяма сила и ярост, щото таз годеница земята хич не е онази девица свята. И по- страшно ще става! Поздравления за пророческото стихо!
  • Стих с библейско звучене.
    Кратък, всеобемащ и смислен.
    Поздравление, Стойчо!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...