Ranrozar (Стойчо Станев)
629 19116
3 июл. 2024 г., 07:10

Годеж 

  Поэзия
133 5 5

Жадуван,дълго очакван,подобно блян:

небето и земята се срещнаха сред нощ!

Тя бе измъчена от засуха!Запален свян

в душата й гореше.Небето обзе я с мощ,

 

разтърси над очите й полета и върхове!

Притихна.Нима Бог я срещна изведнъж 

и стовари върху нея благодатен дъжд?

И дочу как родитба нова отново я зове!

 

 

 

 

© Стойчо Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за аналитичния поздрав,Пепи!♨️
  • Там, където земята целува небето, се ражда новият ден или нов почтиапокалипсис. Като огън и вода: без значение кой ще надделее огънят загасва, водата се изпарява. Важи и за хората, когато страстите излязат от контрол.
    Поздрав!
  • Благодаря за коментара и оценката,Младен!
    Благодаря за коментара и оценката на опита ми да обобщя своите емоционални състояния, Румяна!
    Благодаря за Любими,Асенчо!
    Благодаря за Любими, Дарина!
  • Този годеж( дъжд, бури от небето) идва с много голяма сила и ярост, щото таз годеница земята хич не е онази девица свята. И по- страшно ще става! Поздравления за пророческото стихо!
  • Стих с библейско звучене.
    Кратък, всеобемащ и смислен.
    Поздравление, Стойчо!
Предложения
: ??:??