7 sept 2006, 16:50

Голгота

  Poesía
1.1K 1 11
Ние един чифт не станахме никога...
Минало "бивше" всеки си имаше...
Все се опитвах да гледам към Изтока,
ти - наобратно, на Запад се взираше...

В много неща промених се за тебе...
Ала, изглежда, не бе достатъчно...
Сбърках ли, че не те "вързах" със бебе,
да се превърнем в семейство порядъчно?

Аз бях до тебе, когато умираше...
Аз бях до тебе, като възкръсваше...
Чувствата мои назаем ги взимаше,
ала със лихви на другите връщаше...

Правих компромиси...Още ще правя...
Ала не зная, казвам ти честно,
с теб докога таз Голгота ще трая -
аз - водоравно, а ти - отвесно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...