Sep 7, 2006, 4:50 PM

Голгота

  Poetry
1.1K 1 11
Ние един чифт не станахме никога...
Минало "бивше" всеки си имаше...
Все се опитвах да гледам към Изтока,
ти - наобратно, на Запад се взираше...

В много неща промених се за тебе...
Ала, изглежда, не бе достатъчно...
Сбърках ли, че не те "вързах" със бебе,
да се превърнем в семейство порядъчно?

Аз бях до тебе, когато умираше...
Аз бях до тебе, като възкръсваше...
Чувствата мои назаем ги взимаше,
ала със лихви на другите връщаше...

Правих компромиси...Още ще правя...
Ала не зная, казвам ти честно,
с теб докога таз Голгота ще трая -
аз - водоравно, а ти - отвесно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...