Sep 7, 2006, 4:50 PM

Голгота

  Poetry
1.1K 1 11
Ние един чифт не станахме никога...
Минало "бивше" всеки си имаше...
Все се опитвах да гледам към Изтока,
ти - наобратно, на Запад се взираше...

В много неща промених се за тебе...
Ала, изглежда, не бе достатъчно...
Сбърках ли, че не те "вързах" със бебе,
да се превърнем в семейство порядъчно?

Аз бях до тебе, когато умираше...
Аз бях до тебе, като възкръсваше...
Чувствата мои назаем ги взимаше,
ала със лихви на другите връщаше...

Правих компромиси...Още ще правя...
Ала не зная, казвам ти честно,
с теб докога таз Голгота ще трая -
аз - водоравно, а ти - отвесно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...