27 nov 2011, 18:22

Голямото и малкото

823 0 4

 

"И в природата не всичко оцелява"


 

Голямото дърво на воля пери

разлистените си

могъщи клони.

А малкото не може взор да впери

към слънцето, към ведри небосклони.

 

То слаби вейки в другото е свило

и през пролуки

търси светлината,

която е голямото закрило.

А то - линее в сянката бухлата.

 

Голямото на бури устоява,

земята е към него

благосклонна,

със сокове обилно го дарява...

Аз слабото да защитя съм склонна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!...
  • Усетих посланието ти!Нека закриляме и опазваме, както сърцето си , така и света около нас!Поздрав!
  • Браво,Славка за стиха и позицията!
  • ... и двете имат нужда от закрила, ако можеш в сърцето си на сянка да ги скриеш...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...