27 nov 2011, 18:22

Голямото и малкото

817 0 4

 

"И в природата не всичко оцелява"


 

Голямото дърво на воля пери

разлистените си

могъщи клони.

А малкото не може взор да впери

към слънцето, към ведри небосклони.

 

То слаби вейки в другото е свило

и през пролуки

търси светлината,

която е голямото закрило.

А то - линее в сянката бухлата.

 

Голямото на бури устоява,

земята е към него

благосклонна,

със сокове обилно го дарява...

Аз слабото да защитя съм склонна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!...
  • Усетих посланието ти!Нека закриляме и опазваме, както сърцето си , така и света около нас!Поздрав!
  • Браво,Славка за стиха и позицията!
  • ... и двете имат нужда от закрила, ако можеш в сърцето си на сянка да ги скриеш...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...